Обяснени 5 прости твърдения за тютюна

Обяснени 5 прости твърдения за тютюна

Blog Article

Съкласниците я ухажваха, а младият учител по пеене с лъснатата от брилянтин коса се стараеше непрестанно да привлича вниманието й. Любовни писма, обикновено без подпис, тя получаваше често. Всеки от авторите им се надяваше тъжно, че любимата му ще отгатне кой е и ще дойде на срещата, която й определяше. Тия свенливи провинциални донжуани не смееха да открият своята самоличност, отчасти защото никак не бяха сигурни в успеха си, отчасти защото се боеха документът за дързостта им да не попадне в ръцете на Чакъра. Ирина не се подиграваше на тези писма. С инстинкта си на пламенно същество тя съзнаваше, че любовта е трагично и силно чувство, което човек трябваше да уважава дори у глупавите хора. Писмата тя просто унищожаваше, без да ги показва никому.  

Повече за това как използваме бисквитките разберете в нашата Политика за използване на бисквитки. Повече за това как обработваме Вашите данни прочетете в нашата Декларация за поверителност.Съгласявам се

Освен образите на героите, Димов използва и задълбочените знания на Генев, за да пресъздаде един истински тютюнев свят за читателя и това личи от всеобхватния опис по търгуването и манипулацията на тютюна, складирането му, промените в пазара, добиването на цените, въвеждането на тонгата и други:

— Баща ти трябва да е много беден — съчувствено забеляза тя.

Πpи нaтиcĸaнe нa „Съгласявам се“ или aĸo пpoдължитe дa paзглeждaтe caйтa, Bиe пpиeмaтe вcичĸи биcĸвитĸи, чиятo цeл e пoдoбpявaнe нa функционалността, aнaлизa нa пoтpeблeниeтo и провеждане нa мaрĸeтингoви ĸaмпaнии.

Независимо от бурните размисли и страсти в родното общество, романът се оказва истински шедьовър в литературното изкуство. Пропукала каноните на соцреализма, творбата е неизменна част от българските класически произведения.

Над масата, върху дълъг шнур, висеше електрическа крушка с тенекиен абажур. Ирина взе от етажерката „Палми край тропическото море“ и чете до късно. След това отвори прозореца, съблече се и легна. Въображението й почна да скита из чудни задморски страни. Тя не забеляза как лицето на нейния „тип“ доби неусетно пълна прилика с чертите на втория син на Редингота.

Двамата бяха тръгнали неусетно по шосето и когато наближиха града, Борис съзна, че трябваше да я остави. Той подаде ръката си и попита дръзко:

Той постави фуражката си на дървената закачалка във вестибюлчето, разкопча горното копче на мундира си — това правеше само в къщи — и седна на масата, приготвена за вечеря. Срещу него заеха местата си жена му и дъщеря му.

А после й се стори, че в лицето му имаше нещо от нейния „тип“, който беше извлекла от книгите и допълнила от киното. Постепенно тя съзна, че би желала да му хареса на свой ред, а после й рътлина хрумна дори лошата мисъл да му позволи известна свобода със себе си. Но веднага отхвърли тази мисъл с пламнали бузи.

Тя отвърна с книжните доводи на Редингота върху необходимостта от латински за ония, които смятат да следват в университета. Борис я изслуша разсеяно и не възрази. Той се удиви само на гладкия начин, по който течеха мислите й.

По улицата скърцаха бавно волски коли, натоварени с грозде. Майката — чевръста и хубава — с шарена кърпа на главата, метеше двора, обсипан с окапалите листа на ореха. В курника, ограден с телена мрежа, се разхождаха бавно кокошки и пуйки, а до бараката, в която слагаха въглища, грухтеше басово едра свиня.

Бащите им бяха дребни занаятчии, разсилни в общината или майстори в складовете, които допълваха доходите си от някоя тютюнева нива край града, от лозето или от варене на ракия. Тези момичета се показваха на улицата с налъми, невчесани, разхождаха се по площада в пъстри рокли и не мечтаеха за други мъже, освен за тия, които ги ухажваха. С дъщерите на интелигентни семейства тя също не дружеше, защото високомерието им я оскърбяваше. Те отговаряха надменно дори на учителите си и ако някоя от тях получеше в гимназията за срока петорка вместо шесторка, бащата отиваше веднага да иска обяснение от директора.

— И аз му казах това. — Чакъра разкопча още едно копче на мундира си. — Може да излезе човек. Ти какво си чувала за него? Да не е и той комунист?